Едно изследване на Германската имперска служба по хигиена, публикувано през 1908 година, разтърсва Европа. Според него в България живеят повече столетници, отколкото във всички държави в Европа взети заедно. У нас живеят 3883 столетника, втора е Румъния с 1074, трета е Сърбия с 573, следвани от Испания с 410, Франция с 213, Италия със 197, Англия с 92, Русия с 5, Дания с 2, а в Швейария не живее нито един столетник. Ако се има предвид, че по онова време цялото население на България е 5 милиона, то пресметнато средно излиза, че по нашите земи са живяли 100 пъти повече столетници в сравнение със средното за Европа.
Както се казва в статията на вестник „Народ“ по онова време, „Това чудно явление буди жив интерес“. Вълна от изследователи, научни работници и журналисти от цяла Европа посещават България в опит да установят причината за този феномен.
Широкомащабно изследване е публикувано през същата 1908-ма година от големият руски учен Иля Мечников. Според него България е първа по продължителност на живот в Света с 426 столетника на милион жители! На второ място е Турция с 318 столетника. След това са Колумбия с 311, Бразилия с 246, Швеция с 64, Русия с 62, Белгия с 52, Франция и Германия с 2, Англия и Швейцария с 1. Големият учен твърди, че хранителните навици на Българите са нещото, което ги различава от другите народи, като обръща по специално внимание на киселото мляко, масово употребявано от населението ни. Същата година Мечников получава Нобелова награда за медицина.
Друго изследване, което придобило известност, е на френски журналист, който живял 4 години в България, за да изследва тайната на дълголетието. Като основна прична за този феномен той изтъква способноста на всяко семейство само да произвежда храната, която слага на трапезата си. Също така отбелязва че, Българите спазвали над 200 дена пост в годината, и то толкова стриктно, че никъде в селата не се продавало месо по време на постите. Запазени са снимки от тези стари времена, като най известната се нарича „Столетника и неговата майка“.
Друга популярна снимка е тази на дядо Кръстю, живял в рамките на 3 века – 18-ти, 19-ти и 20-ти век, като на снимката той празнува 125-тата си годишнина.
