Качеството на почвата определя до голяма степен и качеството на растенията, които отглеждаме в нея. Двете основни характеристики, според които се отличават типовете почви, са структурата и съставът им. Най-общо казано, в сбита и бедна на хранителни вещества почва е невъзможно да се отгледат качествени зеленчуци. Нашите усилия като земеделци трябва да бъдат насочени именно в тези две направления.
Структурата на почвите има изключително голямо значение за тяхното плодородие като осигурява най-благоприятен воден, въздушен и топлинен режим на почвата. Структурата същевременно е и решаващ фактор за максималното усвояване на хранителните вещества от страна на растенията. Естествените процеси в почвата протичат при строго определени условия и ако не са налични всички от тях е невъзможно растението да се развива нормално. При наличние на органични вечества в почвата, например, но при липса на достатъчно въздух, аеробните микроогранизми, които превръщат органичната материя в храна за растението, са неспособни да осъществят това преобразуване и следователно ратението не може да усвои нужните хранителни вещества.
При наличие на достатъчно добра структура вече можем да погледнем към състава на почвата. Тя се състои основно от два типа компоненти – минерални и органични. В много широк смисъл минералните компоненти се състоят от частици като пясък, тиня, глина скали и други – общо 92 различни минерала, познати на хората. Органичните компоненти произлизат от живи организми (растения, бактерии, гъби, фауна) и от техните остатъци. Всички елементи, попаднали в почвата, подлежат на минерализация преди да попаднат в растението, а тя се извършва от живите организми, които живеят в почвата.
Биоразнообразието на почвата може да включва организми, вариращи от микроскопични бактерии до безкрили насекоми, земни червеи, къртици и мишки. Обобщено можем да кажем, че в почвата се случват толкова сложни процеси, че и до ден днешен голяма част от тях остават мистерия. Взаимовръзките между минерали, естествена материя, живи организми и растения са всъщност това, което прави зеленчуците толкова богати на елементи, жизнено важни за човека.
За съжаление над 90% от съвременното земеделие е конвенционално, тоест не използва и не признава взаимовръзките, описани по горе. Предварително умъртвената от химична и механична обработка земя се наторява основно с азот и два минерала (калий и фосфор). Те сами по себе си са продукт от преработката на петрол и представляват единствената храна за растенията. Много растения днес се отглеждат дори без почва и без да видят слънце от началто до края на жизнения си цикъл. Фактът, че с използваните от конвенционалното земеделие техники растенията живеят в една много безжизнена и бедна на хранителни вещества среда, в крайна сметка води до производството на силно повредени зеленчуци с изключително ниско качество и липса на каквито и да било полезни за човека елементи. Като добавим, че в търовската мрежа практически не се предлагат натурални плдоове и зеленчуци, а само конвенционални, можем да заключим, че хората са изправени пред сериозно предизвикателство по отношение запазването на своето здраве.
Какво се прави в нашето стопанство относно постигането на всички тези условия, които са нужни за отглеждането на едно здраво растение. Лехите и пътечките са разграфени в точна пропорция, което осигурява дотатъчно светлина и въздъх за растенията и същевременно предоставя необходимото място за хората да извършват своите ежеднвени дейности.
Обработването на земята се извършва ръчно, за да се запази в най-голяма степен живота в нея. Започва се с леко разхлабване със специална вила на дълбочина до 30 cm., за да се вкара въздух и да се подпомгне по-лесното проникване на кореновата система на растенията в дълбочина. След това се прави смес, съставена от различни материали, с която се покрива земята в слой с приблизителна дебелина 10 cm. Това са най важните 10 cm. от почвата – плодородният слой, в който зеленчуците израстват и от откъдето черпят хранителните вещества за своето правилно развитие.
Този слой е съставен основно от компост, каменно брашно/зеолит и специално обработена птича тор.
Компостът съставлява органични материали (листа, дървесина, трева, обороска тор, плодове и зеленчуци), трупани в продължение на година в така наречения компостен куп и оставени да се разградят при подходящи условия и грижи. В крайна сметка се получава смес, която много наподобява горска почва и е изключително богата на микроогранизми и живот като цяло.
Камнното брашно, което слагаме, представлява микс от специално подбрани 19 вида скали, смляни в перфектна пропорция, която да осигурява всички 92 минерала в почвата, нужни за пълноценното хранене на растението. За наша радост всички тези скали се намират в България и благодарение на добри хора, които са организирали техния добив и разпространение, те стигат и до нас.
Птичата тор, която използваме, е термично обработена в специални съдове под налягане, за да бъдат премахнати всички нежелани съставки от нея и да бъде предоставена на зеленчуците в идеалната за тях форма. Птичата тор е толкова важна поради наличието на големите количества от най-важния елемент за израстването на растенията – азотът.
След като имаме готова леха, преминаваме към садене на културите, като при нас това се случва основно чрез разсад. Директното сеене на семена в земята е рядкост в нашето стопанство, поради множеството неудобства, които създава този метод на работа. Отлгеждането на разсадите е тема за една отделна статия, в която ще научите повече за това какво се случва в нашето разсадно.
Последният етап в процеса на засаждане на растенията е поливането. Водата, която се изпомпва от калденците, се събира в голям съд над земята, където се затопля до температури, близки до тези на почвата. След това чрез система за капково напояване водата стига до растенията.
В крайна сметка въпреки в общи линии сходния си външен вид зеленчуците, които са отгледани в богата почва и по естествен път, се различават съществено от болшинството зеленчуци в търговската мрежа.